Клуб „Млад Телефонен Терорист“

Когато случайно имаш наистина лош ден и просто искаш да си го изкараш на някой, направи го но, не на някой който познаваш, а на някой който не познаваш. За целта може да се спретне малка, мъничка, мънцънка интрига.


Всичко започна когато един ден си седях на бюрото и си спомних за телефонен разговор който трябваше да проведа, а бях забравил. Намерих номера и позвъних. Вдигна мъж който каза:
– Ало?
– Здравейте, аз съм Кънчо. Мога ли да говоря с Ганка Карамитева?
Неочаквано телефона ми беше затворен. Не можах да повярвам че някой може да бъде толкова груб, няма… сгрешили сте номера… чао… нещо от  тоя сорт…, ебаси безкултурния и невъзпитан пуяк! Намерих верния номер на Ганка и и се обадих – колко съм смотан: оказа се че бях разменил последните две цифри на номера и.
След като свърших разговора с нея, отново набрах „грешния“ номер. Когато някой от другата страна ми вдигна, поех някъде към 8 атмосфери въдух в дробовете си и мощно изревах в слушалката – Ти си ГЪЪЪЪЗ!!! – и затворих, секунда мълчание и… после едва не си докарах инфаркт от смях. Записах си номера, с думичката „ГЪЗ“ до него и грижливо го прибрах в чекмеджето на бюрото, като ръката ми остана на дръжката, последва кратка пауза придружена с ускорено мигане, почесох се по врата и продължих да се смея.
На всеки няколко седмици когато плащах сметки, някой кретен ме беше изнервил  или просто бях станал с гъза… нагоре и абажура над мен ме бе обезчестил анално, аз звънях на този номер и истерично крещях в слушалката: „Ти си ГЪЪЪЗ!!!“. Това винаги ме успокояваше. Когато услугата „Разбери кой звъни“ се появи и в нашия район си замислих че моето терапевтично „Ти си ГЪЪЪЗ!!!“ трябва да спре, инак щях да се самонагъзя… ама висококачествено. Така че отново му се обадих и с преправен глас казах:
Алоооу, добар ден, аз съм Иван, от БиТеКа-то. Обаждам се за да разбера дали се интересуваш от нашата услуга „Разбери кой звъни“...
Без никакво предупреждение, като топовен изтрел, от слушалката изгърмя едно ядосано:
– НЕ! – и тъпото говедо трясна телефона.
Веднага го набрах отново и полагайки невероятни усилия за да си удържа смеха и да не обръщам внимание на пищенето в ухото ми, му изкрещях:
– Защото си ГЪЪЪЗ!!!
Мина се ден, два, седмица като от време на време си лекувах нервите с мощното лекарство(без лекарско предписание) „Ти си ГЪЪЪЗ!!!“. През цялото време всички покрай мен даваха мило и драго(дори и някои части от тялото си…) за да разберат какви наркотици вземам, че да могат и те да са толкова весели и спокойни като мен.
Един ден бях тръгнал към супермаркета и чакайки да се освободи място за паркиране, някакъв скапан кретен с черно Мерцедесче ме изпревари и паркира на мястото за което търпеливо чаках цели 15 мин!!! Натиснах клаксона и се разкрещях че аз чакам за това място. Скапания идиот не ми обърна дори и грам внимание и изчезна някъде из супермаркета,… реших да не го гоня, все пак… докато излезя, докато извадя щангата от багажника…. Погледнах Мерцедеса му и почнах да кроя планове как да го съсипя, но докато решавах какво да счупя и колко скъпо би му струвало на копеленцето за да го ремонтира, погледа ми бе прикован от листче хартия, залепено на прозореца на колата, на което с разкривен почерк беше написано: „Продава се“ и телефонен номер отдолу… хмм… на устата ми грейна сатанинска усмивка! Преписах телефонния номер и сега освен номера на единия ГЪЗ си имам и номера на Мерцедес ГЪЗ-а!  След няколко дни, точно след като звънях на първия „ГЪЗ“(сложил съм си номера му на бутоните за бързо набиране), си помислих че не е лоша идея да приведа в действие операция носеща кодовото име: “Отмъщението на грозното патенце което беше лишено от паркомясто” и звъннах на Мерцедес  гъза също.
– Ало, вие ли сте човека който продава черен Мерцедес?
– Да. Аз съм.
– Можете ли да ми кажете къде мога да видя колата?
– Разбира се. Аз живея на пл. „Княз Александър І” № 1. Жълта къща и колата е паркирана точно отпред.
– Извинете, вашето име е?
– Казвам се Симеон Борисов. – отговори ми той.
г-н Борисов, по кое време сте си вкъщи?
– Всеки ден след 17.00.
– Слушай Симеоне, мога ли да ти кажа нещо?
– Да, кажете?
Моньоооуу, ти си ГЪЪЪЗ!!! – изревах аз и затворих телефона. Последва едноминутен истеричен и задушаващ смях!
Като се поуспокоих, добавих номера му в бутоните за бързо набиране. Сега, когато имам лош ден, вече мога да тероризирам не един, а цели двама гъзове. След няколко месеца, в момент на тотално умопомрачение ми дойде идея. Звъннах на гъз №1:
– Aло? – изграчи той.
– Ти си ГЪЪЪЗ!!! – креснах аз, но не затворих телефона.
– Още ли си тук? – плахо попита той.
– Да, тук съм – казах аз, с подигравателен тон.
За бога!!! Спри да ми звъниш, психопат такъв!!! – изхленчи той.
– Няма пък! – отвърнах му злобно.
– Кой си ти? – едвам промълви той.
– Казвам се Симеон Борисов.
– Така ли? И къде живееш? – каза той със зле прикрита злорада нотка в гласа си.
– На пл. „Княз Александър І” №1, ГЪЪЪЗ ТАКЪВ! В жълта къща и черния ми Мерцедес е паркиран отпред.
– Ей сега идвам Мончо-Симеончо. Подобре почни да си пееш молитвите и да си пишеш завещанието! – заплаши ме той.
– Мухаха! Като че ли ме е страх от теб бе ГЪЪЪЗ смотан! Ела ми пиленце, ела ми, ще те разкова като изгнила щайга! Боклук нещастен!!! Ти си ГЪЪЪЗ!!!
След това звъннах на гъз №2, оня с Мерцедеса:
– Aло? – каза той.
– Здрасти беее, ГЪЪЪЗ необърсан – изревах аз, без да затварям телефона.
Пак ли ти ве, мършо недоносена!!! Само да те намеря копеленце недъгаво, майка ти недоклатената, баща ти – изпадна в истерия той.
– И? – небрежно го прекъснах – Какво ще направиш? – казах кикотейки се.
– Ще те спукам от бой! Ще ти откъсна всички налични издатъци на тялото и ще ги навра във всичките ти налични отверстия!!!
– Ехее значи това е твоя шанс, колко си изобретателен! – казах аз – Ей сега идвам да видим! – допълних разговора.
След което тряснах телефонната слушалка и незабавно се обадих в полицията и им казах че живея на пл. „Княз Александър І” № 1, и в момента се прибирам за да убия моя любовник, защото недомасленото изродче в момента ми изневерява. След това звъннах в Новините на БеТеВи за да ги уведомя че двама известни(светски) гейове се бият като животни на пл. „Княз Александър І” № 1. Бързо отидох до колата си, запалих я и с всичката газ тръгнах към към адреса. Когато пристигнах, там имаше двама задници които се пребиваха от бой пред 2 патрулки, линейка и репортерски екип от новините! Извадих си предватително подготвения фотоапарат и… щрак… щрак… щрак… и… здравейте социални мрежи!!! Ще падне яко тагване и коментиране. На преебаните… ЧЕСТИТО!!!

Изводи:

  1. На някои хора им се случват лоши неща, не защото са лоши хора, ами защото са били на неподходящо място в неподходящо време.
  2. Повечето хора са склонни да раздават сляпо правосъдие без да се замислят върху действията си. Все пак кой нормален човек ще тероризира друг и най-накрая ще си даде името и адреса?!
  3. Равносметка:

–          Сметка за телефон – 200 лева. – да му мисли шефа.

–          Такса за платен паркинг – 2 лева. – да му мисля аз.

–          Да се гавря дълго време с нищо неподозиращи непознати – БЕЗЦЕННО!!!

Ти си ГЪЪЪЗ!!!


Голяма част от поукрасените глупости тук, са предоставени с любезното незнание на vicarnik.com!

Advertisements
  1. yeah nice

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s