Часовник с история…

Преди няколко дена ми скимна да отида на гости у дядо ми. Понеже времето беше хубаво, реших да отида с колелото си. Облякох се, взех си раницата, сложих 20 лева в портфейла, развързах морския възел в който се бяха оплели кабелите на MP3-ката, окабелих се и слязох с асансьора до мазето, където се намираше колелото ми. След като пристигнах на етажа с мазетата, ме посрещната обичайната атмосфера: студ, влага, странни звуци, огромни паяжини, висещи кабели, мъждукащи ел. крушки, ръждива арматура стърчаща от изронения бетон, миризма на мухъл и уникалния чаромат от отходната канализация, въобще етажа с мазетата повече изглеждаше като декор от някой пост-апокалиптичен филм на ужасите. Отключих катинара на вратата, изнесох колелото и заключих (не че ще ме спаси от кражба, но ей тъй, да има нещо да виси на вратата). Вече съм на пътя пред блока и нервно търся в MP3-ката песента на Belief Ft. Dino – Precious (Egostereo Remix)… намерих я… Play… волумето на макс и потеглих.
Като наближих блока на дядо ми, се отбих в кварталното магазинче за да купя една двулитрова бира и чипс, както винаги правех когато му ходех на гости. После се отправих към входа на блока, качих се на 4-ия етаж, “завързах” колелото за тръбата на един радиатор и позвъних на вратата. Дядо ми отвори вратата и ме посрещна със звучното: “охоо, кой е дошъл”, и си отмести погледа към сака с “покупките” и… в този момент си рекох наум: “боже, не пак за чипса”, да ама не, господ не чу молбата ми и той(дядо ми) почна да ме нарежда: “пак ли си купил от скъпите нафундосани картофи… знаиш ли колку химия има в тях… въздух под налягане… само си даваш парите…”. Докато дядо ми си мърмореше, се настаних в хола и търпеливо го изчаках да спре, след това се усмихнах и му казах: “признай си че чипса е страхотно мезе за бира”, а той се замисли за момент, а аз допълних: “докато мислиш, донеси една купа и две чаши”,  в този момент дядо ми се усмихна и със задоволство в гласа каза: “Брей голям дявол се извъди бре, на кого си се метнал…” и се запъти към кухнята.
Ето ни двамата, купа пълна с чипс, две чаши студена бира и аха да почнем да нищим някоя тема, дядо ми почна да ме оглежда ту отляво, ту отдясно. На въпроса, какво има той ми отговори с въпрос:
– Абе какви са тия тапи дето си ги слагаш по ушите.
– Това са слушалки дядо, слушам музика.
– Аааа, онуй как беше, ааа уокмен с касетка.
В този момент щях да припадна от смях и хилейки се му отвърнах:
– Дядо, уокмените отдавна са в музея, в днешно време на мода са MP3-ките.
– Ем пе какво. – опули се той.
– Това е една джаджа, която има чип с памет в който може да се запише много музика, естествено броя на песните зависи от качеството им.
– Какво качество?! Това да не е хляба от бай тошово време, I-во II-ро качество…
– Говорим за друго качество. – поясних аз – Ето виж, моята в момента има 200 песни на нея. – откачих кабелите на слушалките(тапите) и му подадох MP3-ката.
– Къде ги побра 200 песни това чудо бре, аз навремето като си спомням, грамофоните бяха големи колкото куфар, а плочите колкото поднос и едвам събираха 5-10 песни от двете страни – учудено каза дядо ми, докато разглеждаше MP3-ката с онова особено изражение на лицето, сякаш тя щеше да избухне всеки момент.
Когато дядо ми приключи с “огледа” на MP3-ката, той отвори един шкаф и оттам измъкна прашясал грамофон модел “Аккорд” с прилежащата му купчина грамофонни плочи. Аз моменталистически изпаднах в умиление: та това беше грамофона на който редовно му чупех игличките на дозата, правейки скречове с някоя плоча, когато бях малък.

Грамофон "Аккорд", 1968 година, произведен от "Радиотехника"

Грамофон "Аккорд", 1968 година, произведен от "Радиотехника"

Както и да е, настанихме грамофона на масата, забърсахме прахта, сменихме игличката(последната счупена си стоеше там, а дядо ми предвидливо беше се запасил с резервни), включихме го в контакта и почнахме да избираме плоча. Асортимента включваше: The Beatles, ABBA, Алла Пугачова, Лили Иванова, Емил Димитров, Музикална стълбица, Златния орфей… и т.н.  Аз избрах The Beatles, но моментално бях контриран от дядо ми:
– И ти ли бре, и баща ти когато беше колкото тебе ме тормозеше с тия врескащи инглизета. – сопна се той
– Хубаво де, пускаме баба Лили, мир да има – отвърнах му с присмех.
– Ще ти кажа аз на теб баба Лили. – разсмя се и той.
Казахме си наздраве и дадохме думата на баба Лили. Представете си само: дядо, внук, бира, чипс и музика на Лили Иванова… само дето не си носех фотоапарата да увековеча момента. Изслушахме няколко песни и почнахме типичния разговор: нищихме политиката, икономиката, живота и прочие. Наближи 17:00 и понеже имах няколко ангажимента към 17:30, се ориентирах към приключване, НО…  кръглата форма на стенния часовник, ми прикова погледа и ме наведе на мисълта че… еврика… ще си направя часовник от грамофонна плоча!!! Веднага скочих от стола, набързо смотах няколко плочи в раницата пред слисания поглед на дядо ми и се запътих към вратата. Той горкия промълви:
– Къде хукна бре?!
– Наумил съм нещо! – отвърнах аз.
– Да не е някоя глупост, че ваште ще има да се ядосват!?
– Не дядо, техника… за техника става на въпрос…
– Ааа така може, айде със здраве и успех с начинанието.
– Благодарско! Айде лека вечер. – казах аз.
Такааа… “отвързах” колелото от радиатора, излязох пред входа на блока и с бясна скорост полетях(без да си пускам MP3-ката) към магазина за електроника, понеже имах смътни спомени че там се продаваха механизми за часовници, но се оказа че в момента нямат налични… мамка му, защо сега! Хмм, който иска – намира начин, който не иска – намира оправдание… и започнах да мисля за алтернативи и… еврика(за втори път)… ще си купя някакъв часовник от магазините за по 1 лев и ще му демонтирам механизма. Речено-сторено, имам плочи, часовник на който да взема механизма и няколко тона ентусиазъм. Прибрах се в базата т.е. блока в който живея, заключих колелото в мрачната маза, качих се вкъщи и… ето ме на, правя си часовник от грамофонна плоча…

Искате да разберете как, ами четете по надолу:

В моя случай, необходимите инструменти и материали са:
– Грамофонна плоча;
– Часовников механизъм, демонтиран от „донор“(понеже не си намерих само механизъм);
– Кръстата отвертка;
– Малки клещи;
– Ножица;
– Канаколит;
– Цветни лепенки на които написах числата на циферблата;
– Черен маркер;
– 1 батерия 1.5 волта, размер АА;
– Търпение и креативност!

Нека работата да започне!

Избрах плочата на Алла Пугачова – руската Лили Иванова… да бъде трансформирана в циферблат на часовник.

Демонтаж на часовниковия механизъм от „донора“, който всъщност струваше 4 лева.

Лелеяния механизъм.

Развих болтчетата за да мога да махна стъклото на циферблата.

Стъклото е махнато и вече мога да откача стрелките.

Стрелките на часовниковия механизъм.

Махнах стрелките внимателно: първо секундната стрелка(червената), минутната и най-накрая часовата стрелка. С помощта на малките клещи развих гайката която държеше механизма за циферблата.

Стрелките, механизма, шайбата и гайката са извадени, непокътнати при това!

С ножицата, посредством въртеливи движения и малко усилие, разширих отвора в плочата, дотолкова че да влезе механизма.

Сложих няколко капки канаколит на плочата с цел такава, да закрепя механизма по-здраво, като съблюдавах разположението на закрепващата му ухо да съответства на нивото на текста от другата страна на плочата, все пак като сложа часовника на стената ще е грозно ако текста е килнат наляво или надясно.

Залепения механизъм.

Сложих шайбата, завих здраво гайката, и нанизах внимателно стрелките.

На лепенките написах числата на циферблата.

Залепих ги по местата им.

Сложих батерията на механизма.

Сверих го.

И ето го, моя часовник от грамофонна плоча окачен на стената,… работещ при това!

Тик так, тик так… till the end of time, както се пееше в една песен на 2Pac или по-точно, докато се изтощи батерията…

Предполагам че ще има хора които ще кажат: “то хубав часовник, ама тия лепенки дето ги лепят по саламите в магазините, много грозят циферблата”, ами мога да Ви кажа, че моя часовник съм го направил с подръчни средства. Ако случайно се наецате да си направите Ваш собствен, ето Ви няколко идеи за циферблати:

И за финал:

Алла Пугачёва – Старинные часы

 

Advertisements
  1. Страхотна идея, но защо точно тази плоча си унищожил? :-)

    • Както споменах в статията, за да я „увековеча“, все пак ако махна лепенките и механизма, плочата пак ще си свири безпроблемно. :) Отделно, Алла Пугачова има една песен Старинныe часы – Старинен часовник, и така се навързаха нещата, че реших да е плочата на Алла Пугачова. :)

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s