Архив за август, 2011

Мотивациониссимо!

Лайняния бизнесмен…

Провокиран от статията “Има ли пари в малкия град” в блога на Рая Х. – kadebg.com, реших да споделя една малко миризлива история, която показва че дори и в малкото село има пари, понякога много пари…

  В историята доста често ще се споменава думата лайна, за да избегна цинизма тя ще бъде заместена с думата матриял.

Една вечер, докато сменях каналите на телевизора, попаднах на едно предаване по Discovery Channel, в което се вземат интервюта от разни “иноватори”, в повечето случаи селски такива. Предаването започна с кадър от огромно помещение наподобяващо хангар, пълно с крави усърдно отделящи матриял. Фокуса на камерата беше насочен към пода или по-точно, към едни механизми наподобяващи гребла, които старателно стържеха матрияла от пода, като те се движеха много бавно, с цел такава, когато закачат копитото на някоя крава, тя да има време да си го вдигне, за да се избегне нараняване. После матрияла, като се събере в едната страна на хангара, се извозва чрез минибагери в една голяма яма.
В този момент аз се “върнах” в България и си рекох: “Ако това нещо се случваше тук, “автоматизацията” на процеса по събиране на матрияла, щеше да е осъществена чрез взвод от селски алкохолендери(които за някое и друго кило разредена долнопробна ракия са готови на всичко) със самоделни изпоизкъртени гребла, де ринат – де неринат, като шефа им(селския тарикат) е особено горд от великото си “технологично” откритие – важното е да става работата, а всъщност… Както и да е.
Идва момента в който ще се взема интервюто от собственика на фермата.
Водещата пита Фермера:

В: – Защо събирате матрияла толкова грижливо от хангара и после го изсипвате в ямата?

Ф: – Ами, защото чрез матрияла аз си издържам фермата и домакинството.

В: – Е как така, като виждам, имате страшно много крави, може да се издържате от млякото, месото и кожите им… все пак за тапицирането на една кола от 2 до 4 крави се прощават с кожите си…

Ф: – Аз взимам колкото ми трябва за мене, а останалото продавам, като приходите от тези неща ми идват като бонус… матрияла сам по себе си е изключително ценна суровина и аз съм разработил технология, чрез която матрияла се оползотворява на 100%, без отпадък! Нека Ви покажа… (водещата гледа като отровена от таратор…)

Shit pool  Камерата снима ямата с матрияла и фермера обяснява, че когато се слегне матрияла, се образуват твърда и течна фаза. Течната фаза е жълто-кафеникава течност, която се изпомва внимателно без да повлича твърдата, и се използва за наторяване на насажденията, което ще рече че реколтата, като се има в предвид че района около фермата не е засегнат от индустриализацията, ще е 100% екологично чиста висококачествена продукция. След това фермера дообяснява, че взема колкото му е нужно от реколтата за да осигури храна за домакинството и животните, а останалото се продава, като той пояснява че приходите от остатъка са втория бонус който получава. Водещата, съвсем на място задава въпроса, как стоят нещата със сметките за гориво и ток за машините, сметката за вода. В този момент фермера се ухилва така сякаш е спечелил от лотарията и посочва няколко постройки.
Bioreactor plantСнимачния екип се намърдва пред постройките и фермера казва че това са биореактори в които се изсипва твърдата фаза, после се добавя някаква бактерия(не и помня името), чрез която процеса на отделяне на метана се ускорява, после метана се обработва в специални агрегати и се складира в контейнери под налягане. Метана се използва за гориво от селскостопанската техника, а чрез ел. генератори работещи на метан се произвежда електричество. Относно водата, тя е подпочвена, извлича се чрез сонда и се филтрира чрез агрегати работещи на… метан. Фермера гордо заявява че има 0$ сметки за ток, вода, отопление и гориво, като единствения му разход излиза, когато трябва да купува части и консумативи за селскостопанските машини, агрегатите и съораженията.

Водещата, вече свикнала с миризмата на матриял, любопитства какво се случва с остатъчния материал, след извличането на метан остава още матриял, а фермера е споменал за 100% безотпадъчна технология. Фермера вече на върха на щастието, напъчва се и с 24 каратова усмивка показва друга постройка и отвежда екипа на предаването там. Вътре в постойката има купчини с бледокафява субстанция приличаща на изсушен матриял. Водещата с изумление установява че матрияла не мирише въобще и подканва фермера да разкрие финалната част на технологията си, като го пита какво прави с остатъка от матрияла.

Фермера се почесва по врата и усмихнато казва, че от отпадъка бил правел… саксии… Водещата шаш-паника, ще и паднат очите вече…  е как така саксии, възкликва тя. В този момент фермера показва няколко машини за пресоване и се запътва към тях за да направи показно. Спива матриял в пресата, заравня го, натиска едно копче и след броени секунди от пресата излизат 20 саксии. Фермера взема една саксия и почва да хвали продукта си, че бил лек, здрав, екологично чист и най-вече голямото преимущество – растението в саксията може да се засади направо с нея, няма нужда да се вади, като впоследствие саксията ще се разгради в почвата и ще го натори.

Водещата не знае какво да каже, аз гледайки опулено телевизора също се чудех как да реагирам, а фермера се хилеше доволно…

И за финал, ще цитирам част от припева на една песен на Бичето – Игри на съдбата:

Ти сереш – и аз сера!
Но твоите говна отиват в Искъра.

А някои хора тикат лайна по разни машини и прихода от това, им отива в джоба…