Мотивациониссимо!

Advertisements

Часовник с история…

Преди няколко дена ми скимна да отида на гости у дядо ми. Понеже времето беше хубаво, реших да отида с колелото си. Облякох се, взех си раницата, сложих 20 лева в портфейла, развързах морския възел в който се бяха оплели кабелите на MP3-ката, окабелих се и слязох с асансьора до мазето, където се намираше колелото ми. След като пристигнах на етажа с мазетата, ме посрещната обичайната атмосфера: студ, влага, странни звуци, огромни паяжини, висещи кабели, мъждукащи ел. крушки, ръждива арматура стърчаща от изронения бетон, миризма на мухъл и уникалния чаромат от отходната канализация, въобще етажа с мазетата повече изглеждаше като декор от някой пост-апокалиптичен филм на ужасите. Отключих катинара на вратата, изнесох колелото и заключих (не че ще ме спаси от кражба, но ей тъй, да има нещо да виси на вратата). Вече съм на пътя пред блока и нервно търся в MP3-ката песента на Belief Ft. Dino – Precious (Egostereo Remix)… намерих я… Play… волумето на макс и потеглих.
Като наближих блока на дядо ми, се отбих в кварталното магазинче за да купя една двулитрова бира и чипс, както винаги правех когато му ходех на гости. После се отправих към входа на блока, качих се на 4-ия етаж, “завързах” колелото за тръбата на един радиатор и позвъних на вратата. Дядо ми отвори вратата и ме посрещна със звучното: “охоо, кой е дошъл”, и си отмести погледа към сака с “покупките” и… в този момент си рекох наум: “боже, не пак за чипса”, да ама не, господ не чу молбата ми и той(дядо ми) почна да ме нарежда: “пак ли си купил от скъпите нафундосани картофи… знаиш ли колку химия има в тях… въздух под налягане… само си даваш парите…”. Докато дядо ми си мърмореше, се настаних в хола и търпеливо го изчаках да спре, след това се усмихнах и му казах: “признай си че чипса е страхотно мезе за бира”, а той се замисли за момент, а аз допълних: “докато мислиш, донеси една купа и две чаши”,  в този момент дядо ми се усмихна и със задоволство в гласа каза: “Брей голям дявол се извъди бре, на кого си се метнал…” и се запъти към кухнята.
Ето ни двамата, купа пълна с чипс, две чаши студена бира и аха да почнем да нищим някоя тема, дядо ми почна да ме оглежда ту отляво, ту отдясно. На въпроса, какво има той ми отговори с въпрос:
– Абе какви са тия тапи дето си ги слагаш по ушите.
– Това са слушалки дядо, слушам музика.
– Аааа, онуй как беше, ааа уокмен с касетка.
В този момент щях да припадна от смях и хилейки се му отвърнах:
– Дядо, уокмените отдавна са в музея, в днешно време на мода са MP3-ките.
– Ем пе какво. – опули се той.
– Това е една джаджа, която има чип с памет в който може да се запише много музика, естествено броя на песните зависи от качеството им.
– Какво качество?! Това да не е хляба от бай тошово време, I-во II-ро качество…
– Говорим за друго качество. – поясних аз – Ето виж, моята в момента има 200 песни на нея. – откачих кабелите на слушалките(тапите) и му подадох MP3-ката.
– Къде ги побра 200 песни това чудо бре, аз навремето като си спомням, грамофоните бяха големи колкото куфар, а плочите колкото поднос и едвам събираха 5-10 песни от двете страни – учудено каза дядо ми, докато разглеждаше MP3-ката с онова особено изражение на лицето, сякаш тя щеше да избухне всеки момент.
Когато дядо ми приключи с “огледа” на MP3-ката, той отвори един шкаф и оттам измъкна прашясал грамофон модел “Аккорд” с прилежащата му купчина грамофонни плочи. Аз моменталистически изпаднах в умиление: та това беше грамофона на който редовно му чупех игличките на дозата, правейки скречове с някоя плоча, когато бях малък.

Грамофон "Аккорд", 1968 година, произведен от "Радиотехника"

Грамофон "Аккорд", 1968 година, произведен от "Радиотехника"

Както и да е, настанихме грамофона на масата, забърсахме прахта, сменихме игличката(последната счупена си стоеше там, а дядо ми предвидливо беше се запасил с резервни), включихме го в контакта и почнахме да избираме плоча. Асортимента включваше: The Beatles, ABBA, Алла Пугачова, Лили Иванова, Емил Димитров, Музикална стълбица, Златния орфей… и т.н.  Аз избрах The Beatles, но моментално бях контриран от дядо ми:
– И ти ли бре, и баща ти когато беше колкото тебе ме тормозеше с тия врескащи инглизета. – сопна се той
– Хубаво де, пускаме баба Лили, мир да има – отвърнах му с присмех.
– Ще ти кажа аз на теб баба Лили. – разсмя се и той.
Казахме си наздраве и дадохме думата на баба Лили. Представете си само: дядо, внук, бира, чипс и музика на Лили Иванова… само дето не си носех фотоапарата да увековеча момента. Изслушахме няколко песни и почнахме типичния разговор: нищихме политиката, икономиката, живота и прочие. Наближи 17:00 и понеже имах няколко ангажимента към 17:30, се ориентирах към приключване, НО…  кръглата форма на стенния часовник, ми прикова погледа и ме наведе на мисълта че… еврика… ще си направя часовник от грамофонна плоча!!! Веднага скочих от стола, набързо смотах няколко плочи в раницата пред слисания поглед на дядо ми и се запътих към вратата. Той горкия промълви:
– Къде хукна бре?!
– Наумил съм нещо! – отвърнах аз.
– Да не е някоя глупост, че ваште ще има да се ядосват!?
– Не дядо, техника… за техника става на въпрос…
– Ааа така може, айде със здраве и успех с начинанието.
– Благодарско! Айде лека вечер. – казах аз.
Такааа… “отвързах” колелото от радиатора, излязох пред входа на блока и с бясна скорост полетях(без да си пускам MP3-ката) към магазина за електроника, понеже имах смътни спомени че там се продаваха механизми за часовници, но се оказа че в момента нямат налични… мамка му, защо сега! Хмм, който иска – намира начин, който не иска – намира оправдание… и започнах да мисля за алтернативи и… еврика(за втори път)… ще си купя някакъв часовник от магазините за по 1 лев и ще му демонтирам механизма. Речено-сторено, имам плочи, часовник на който да взема механизма и няколко тона ентусиазъм. Прибрах се в базата т.е. блока в който живея, заключих колелото в мрачната маза, качих се вкъщи и… ето ме на, правя си часовник от грамофонна плоча…

Искате да разберете как, ами четете по надолу:

В моя случай, необходимите инструменти и материали са:
– Грамофонна плоча;
– Часовников механизъм, демонтиран от „донор“(понеже не си намерих само механизъм);
– Кръстата отвертка;
– Малки клещи;
– Ножица;
– Канаколит;
– Цветни лепенки на които написах числата на циферблата;
– Черен маркер;
– 1 батерия 1.5 волта, размер АА;
– Търпение и креативност!

Нека работата да започне!

Избрах плочата на Алла Пугачова – руската Лили Иванова… да бъде трансформирана в циферблат на часовник.

Демонтаж на часовниковия механизъм от „донора“, който всъщност струваше 4 лева.

Лелеяния механизъм.

Развих болтчетата за да мога да махна стъклото на циферблата.

Стъклото е махнато и вече мога да откача стрелките.

Стрелките на часовниковия механизъм.

Махнах стрелките внимателно: първо секундната стрелка(червената), минутната и най-накрая часовата стрелка. С помощта на малките клещи развих гайката която държеше механизма за циферблата.

Стрелките, механизма, шайбата и гайката са извадени, непокътнати при това!

С ножицата, посредством въртеливи движения и малко усилие, разширих отвора в плочата, дотолкова че да влезе механизма.

Сложих няколко капки канаколит на плочата с цел такава, да закрепя механизма по-здраво, като съблюдавах разположението на закрепващата му ухо да съответства на нивото на текста от другата страна на плочата, все пак като сложа часовника на стената ще е грозно ако текста е килнат наляво или надясно.

Залепения механизъм.

Сложих шайбата, завих здраво гайката, и нанизах внимателно стрелките.

На лепенките написах числата на циферблата.

Залепих ги по местата им.

Сложих батерията на механизма.

Сверих го.

И ето го, моя часовник от грамофонна плоча окачен на стената,… работещ при това!

Тик так, тик так… till the end of time, както се пееше в една песен на 2Pac или по-точно, докато се изтощи батерията…

Предполагам че ще има хора които ще кажат: “то хубав часовник, ама тия лепенки дето ги лепят по саламите в магазините, много грозят циферблата”, ами мога да Ви кажа, че моя часовник съм го направил с подръчни средства. Ако случайно се наецате да си направите Ваш собствен, ето Ви няколко идеи за циферблати:

И за финал:

Алла Пугачёва – Старинные часы

 

Lost in Translation или 15 ТОП издънки в имената на коли.

Първата стъпка при разработването на нов модел кола е измислянето на хубаво и запомнящо се име. Втората стъпка е най-трудоемката и дразнеща част, която се състои в това да се провери какво значи името на колата на различните езици и диалектите им… и… в този момент в маркетинговите отдели на автомобилните компании започва да се забелязва рязко повишаване на наклонноста към самоубийство на служителите. Защо ли!? Все пак е адски неприятно когато едно Mitsubishi се кръсти Pajero, после да му се направи огромна рекламна кампания в световен мащаб и в Испания вместо да онемеят от прехлас пред Pajero-то, те се съдират от смях само като чуят Pajero… защо ли… защото Pajero на някакъв испански диалект значи… чек*джия… Интересното в цялата работа с имената на колите е че, в 80% от случаите, името има съвпадение с някаква неприлична и вулгарна дума или фраза в някой чужд език. Нарочно ли го правят или си е чиста каръкщина?!

Такааа… представям Ви 15 ТОП издънки в имената на коли.

3… 2… 1… нека голямата излагация да започне!
 

1. Мazda LaPuta – Мазда Кур*ата

La Puta на испански значи “кур*ата”…

Mazda LaPuta

2. Mitsubishi Pajero – Мицубиши Чек*джия

Pajero на испански значи “чек*джия”… За да избегнат издънката, Mitsubishi прекръстили Pajero в Montero за да могат да го продават в Испания.

Така че ако някой от вас реши да се поразходи с Pajero-то в Испания, би било добра идея да лепне малко изолирбанд на табелката с името… те испанците ще проявят разбиране… уж…

Mitsubishi Pajero / Montero

3. Buick LaCrosse – Буик Мастурбиращи хлапета

Когато американците пуснали тази кола за продажба в Канада, където се говори на английски и френски, канадците приели Buick LaCrosse със смесени чувства, понеже на английски LaCrosse изглеждало като някакво засукано френско име, но на френски  LaCrosse всъщност значело… “мастурбиращи хлапета”…

Да се надяваме че инженерите от Buick са избрали подходяща тапицерия…

Buick LaCrosse

4. Chevrolet Nova – Шевролет Не ще да потегли

No va на испански значи “не ще да потегли”

Chevrolet Nova

5. Opel Ascona – Опел Женски полов орган

В северна Испания, също така и в Португалия, думата Ascona” значи “женски полов орган”…

Opel Ascona

6. Honda Fitta – Хонда Вагина

Fitta на Шведски и Норвежки значи “вагина”, но в някои случаи се използва под формата на вулгарната дума “пу*ка”

Японците от Honda, в предвид вулгарната форма на думата Fitta, са се усетили навреме да оправят нещата и заради това в Швеция и Норвегия, Honda Fitta е позната като Honda Jazz или Honda Fit.

Honda Fitta

7. MercedesBenz Vito – Мерцедес-Бенц Пу*ка

Vito на шведски значи “пу*ка”… Е пък чак такава простотия от мерцедес не съм очаквал…

Mercedes-Benz Vito

8. Ford Kuga – Форд Чума

Kuga на Сръбски и Хърватски значи “чума”…

Има някаква логика в името на колата… механиците в автосервизите като чуят Ford, бягат като че ли ги гони чумата.

Ford Kuga

9. Toyota MR2 – Тойота Лай*а

Когато за пръв път е била пусната за продажба във Франция, името на тойотата е предизвикало епидемия от инфаркти причинени от смях. Причината е че MR2 на френски се произнася като “Em-Air-Du”, което като звучене много често се бърка с думата “merdeux”, която в превод значи “лай*а”…

Toyota MR2

10. Kia Besta – Кия Звяр

Besta в превод от португалски и бразилски значи “звяр”… Един господ знае какво всъщност са имали в предвид Кия с името Besta, но на мен возилото ми прилича на инвалидизиран слон.

Kia Besta

11. Hyundai Santa Fe – Хюндай Ужасна миризма / Хюндай Побой

В превод от арабски, Hyundai Santa Fe значи “Хюндай който мирише ужасно”… Малкото шофьори които карат такава кола, ама хич не се притесняват като минават през камилските лай*а по пътя. В Корея, Santa Fe се произнася като Santa Pae, което преведено от жаргон значи “побой”. Представям си какво ще разкаже един кореец след посещение в пернишка дискотека: “Като се насъбраха пред дискотеката и като почнаха едно санта фе…”

Santa Fe

12. Skoda Laura – Шкода Пенис

На хинди Laura значи “пенис”

Как ли би изглеждал акт от КАТ в който се описва как една Skoda Laura e блъснала някоя бабичка на пешеходна пътека?!?!

Skoda Laura

13. Ford Pinto – Форд Малка пиш*а

Pinto в превод от португалски и бразилски жаргон значи “малка пиш*а”…

Ford Pinto

14. Nissan Fuga – Нисан Изгнила гъба.

На японски Fuga значи “елегантност, изтънченост”, но на английски жаргон, превода е “изгнила гъба”… Ееех японци, язък за старанието!

Представете си само: казвате на един японец че карате Nissan Fuga и въпросния почва да гледа на Вас с уважение, но ако го кажете на англичанин, най-вероятно ще бъдете скъсани от подигравки…

Nissan Fuga

15. Lada Niva – Лада Стройна / Лада Примадона

Niva в превод на суахили значи “стройна”, а на уелски “примадона”. Така като я гледам ладичката и колкото да си кривя душата, ще ми е мнооого ама мнооого трудно да я нарека стройна, камо ли примадона…

Lada Niva
 

Мотивациониссимо!

Мотивациониссимо!

Мотивациониссимо!

Самоолйет Номйер Пйет!!!

Авиокомпанията Qantas е известна с това, че е единствената голяма компания, чиито самолет никога не е претърпявал катастрофа. Навярно заслуга за това има и строгата процедура по тестване на самолетите преди полет и попълваните за целта дневници по поддръжката. В тях пилотите вписват своите забележки (З), а механиците от наземния персонал – своите отговори (О). Тъй като и двете страни се отличават с особеното си чуство за дружелюбен, но понякога черен хумор, с годините се е натрупала доста своеобразна колекция от лаконични задочни разговори.

Предлагам ви малка част от тях:


З: Лявата вътрешна гума е почти наложително да бъде заменена.

О: Почти заменихме лявата вътрешна гума.

 

З: Нещо подрънква в пилотската кабина.

О: Нещо беше затегнато в пилотската кабина.

 

З: Има умрели бръмбари по челното стъкло.

О: Поръчани са живи такива. Ще ги инсталираме след следващия полет.

 

З: Има признаци за протичане на течност по десния колесник.

О: Признаците са отстранени.

 

З: Системата „Свой-Чужд“ не работи.

О: Системата „Свой-Чужд“ никога не работи, особено когато е изключена.

 

З: Двигател, инв. № 380-8006FAF-89-19, липсва под лявото крило.

О: След кратко разследване, двигател, инв. № 380-8006FAF-89-19, беше открит под дясното крило.

 

З: В пилотската кабина има мишка.

О: В оборудването на пилотската кабина е добавена котка.

 

З: Полетът мина нормално, но помощната система за управление при приземяване работи доста грубо.

О: На този тип самолет няма помощна система за управление при приземяване.

 

З: В момента на включване на автопилота самолетът губи 30м височина.

О: Проверено неколкократно в хангара – самолетът държи височината стабилно.

 

З: При заключване на ръчката на газта, същата се движи много трудно.

О: Ключалката е сложена там с цел ръчката на газта да се движи ТРУДНО…, идиот такъв!

 

З: Подозирам, че в челното стъкло има пукнатина.

О: Подозирам, че си прав.

 

З: Самолетът се държи странно.

О: На самолета бе наредено да се държи прилично.

 

З: Иззад контролния блок на радиста се чува силен звук – като че ли там седи някаво джудже и блъска с чук по плоскостите.

О: Джуджето е открито. Надърпахме му ушите. Чукът – иззет.

 

З: Радарът пищи неистово.

О: Радарът е препрограмиран. Сега ще чурулика тихо.

 


Тези глупости са предоставени с любезното незнание на vicarnik.com!